Тоталната зависимост от газа разлисти кървава “арабска пролет” в Казахстан
За локалните поданици автомобилите осигуряват занаят, а 80% карат с пропан-бутан, който нарастна двойно
След намесата на Русия с войски всички се питат до каква степен ще се разпростре нейната роля
Огромната взаимозависимост на Казахстан от газа се трансформира в спусъка, който изстреля първата гилза на кървавите протести в страната, парализирали я незабавно след Нова година.
Те започнаха с митинги на притежатели на коли в региона на Мангистау в югозападната част на Казахстан. Хората бяха възмутени от внезапното повишаване на цената на пропан-бутана, употребен като гориво за колите. От началото на 2022 година тя се подвигна двойно и това отпуши клапана на гнева.
В края на 2020 година в този район на Казахстан са регистрирани към 132 хиляди леки коли (3,4% от общия брой в страната). В Мангистауска област към 80% от колите употребяват полутечен нефтен газ като гориво, защото е по-евтин от бензина. Би Би Си напомня, че на голямата територия от 2, 7 млн. кв. км на Казахстан живеят едвам 19 млн. души - за локалните хора, които всеки ден преодоляват огромни дистанции, потреблението на коли е въпрос на битие и занаят. За заводите, които транспортират артикули, евтиният газ също е основен фактор.
Символично митингите започнаха в дребния град Жанаозен, където и през 2011 година имаше безредици, смазани от управляващите. Тогава на протест се подвигнаха представители на нефтогазовата промишленост, недоволни от ниските си заплати, макар че този край е доста богат на петрол и газ. В Жанаозен има огромен газопреработващ комплекс, само че размерите на синьото гориво не могат да задоволят потребностите на района, тъй като 90% от него са за експорт. Така съвсем целият придобит в Казахстан газ отива за преправка в Русия, откъдето се връща назад. Смята се, че от тази търговия фамилията на някогашния президент Нурсултан Назарбаев е спечелило несметни благосъстояния.
През 2020 година половината от общия експорт на артикули от Казахстан се е падал на суровия нефт - Щатски долар 23,7 милиарда от Щатски долар 47 милиарда Доставките на природен газ зад граница м. година възлизат на към 2,5 милиарда $. Освен това Казахстан е главен експортьор на медна руда, мед и артикули от нея (4,25 милиарда $ през 2020 г.), желязо и стомана (3,18 милиарда долара), уран (1,71 милиарда долара).
Доскоро горивата бяха субсидирани от страната и бяха доста евтини. През 2018 година обаче казахстанските управляващи взеха решение последователно да либерализират ценообразуването на пазара на полутечен газ, в това число и за бензиностанции за автогаз. От предходната година е ясно, че от 1 януари 2022 година втечненият газ ще се продава посредством тържища и все пак преходът към пазарно ценообразуване разгневи хората - литър пропан-бутан в региона на Мангистау нарастна от 60 на 120 тенге (от 10 на 20 рубли, или 0,28 долара).
Според МВФ дотациите за петролни артикули, в това число за бензин и дизел, в Казахстан през 2019 година са възлизали на съвсем 13 милиарда $, или 692 $ на глава от популацията. Това е 2,5 пъти повече, в сравнение с в разрастващите се стопански системи. Поради доста по-ниските по отношение на пазарните цени петролните компании губеха милиарди на вътрешния пазар и нямаха тласък за рационализация на оборудването.
Въпреки огромните естествени благосъстояния коронавирус рецесията отсрочи прехода към стопанска система с високи приходи за далечната 2030 година, демонстрират изследвания.
“Точно преди новогодишната нощ минималната заплата в Казахстан беше под Щатски долар 100 на месец - даже по-малко, в сравнение с в Кения или Пакистан ”, споделя Чарли Робъртсън, основен икономист в Renaissance Capital.
Според сп. “Форбс ” аргументите за протестите се натрупат от дълго време и са доста по-дълбоки от моментното нарастване на автомобилния газ. Те се коренят в голямото обществено разслоение, в несъответствието в развиването на районите, в неравномерното систематизиране на приходите от нефтогазовия бранш. Преди няколко години брутният вътрешен артикул на глава от популацията в Атирау, най-богатата агломерация в страната, е бил повече от 3 пъти над междинното за страната, до момента в който в най-бедния регион Туркестан се е равнявал на 33% от междинното. Пандемията още повече е изострила тези обществени разлики. На процедура покачването на цените е разрушило постсъветския публичен контракт сред властта и популацията, натрапен при едноличното 30-годишно ръководство на Нурсултан Назарбаев – преданост в подмяна на ниски цени и застраховане на базовите потребности. В момента в страната царува инфлация, а след цените на газа нарастват артикули от първа нужда.
Демографията също е значима част от социално-политическата картина. В Казахстан има относително младо население – междинната възраст е 30,7 година, което прави сюжета за “арабска пролет ” по-правдоподобен, считат политолози. Не е инцидентно, че почнал като стопански, протестът за броени дни се трансформира в политически с претенции за прогонване на досегашните елити. След като през 2019 година Назарбаев напусна президентския пост, мнозина са надяваха на промени. Вместо това страната пое негово протеже - някогашният ръководител на Народното събрание Касим-Жомарт Токаев. Една от първите му стъпки бе да засвидетелства верността си, преименувайки столицата Астана на Нур-Султан. За 3 година ръководство Токаев не организира нито една същинска промяна. Затова макар уволняването на държавното управление и обещанията, че цените на газа ще бъдат върнати на остарялото състояние за 6 месеца, казахите към този момент не имат вяра на обещания.
Има обаче и една по-прикрита страна на спора и тя е в битката на два политически клана, показва “Форбс ”. Съхраняването на позицията на Назарбаев във властта – той остана отпред на Съвета за сигурност, а фамилията му продължи да управлява всички финансови потоци - сковаваше дейностите на Токаев и неговите персонални политически упоритости. Затова и митингите съгласно някои политолози са се трансформирали в лакмус за това опълчване.
Така под претекст за избавяне на родината от хаоса и анархията президентът и екипът му за няколко дни прочистиха държавния уред от хората на Назарбаев, започвайки от разузнаването. Вечерта на 5 януари в оставка бе изпратен и самият експрезидент, а неговото място в Съвета за сигурност зае Токаев. Според “Форбс ”, откакто най-вероятно успее по силов метод да овладее обстановката, сегашният държавен глава ще циментира своя властнически модел.
Политическата рецесия обаче няма да е изцяло приключена, до момента в който той не се споразумее за преразпределението на икономическите и финансовите запаси със старейшините на трите огромни родовоплеменни общности в страната. Токаев към този момент няма надзор и доверие и в силите за сигурност, по тази причина се счита, че толкоз бързо е призовал руснаците на помощ.
Изпращайки в Казахстан десантчици в границите на Организацията на контракта за групова сигурност, които са показани за миротворчески сили, Русия има опция да ускори позициите си в Централна Азия като поръчител на сигурността. Това стана изключително настоящ проблем за някогашните републики от района след отдръпването на американците от Афганистан. Позициите на Москва в Казахстан обаче ще зависят значително от това дали тя няма да стартира да се меси във вътрешните работи на страната. Подобно вмешателство би могло да е много рисковано, като се има поради локалният шовинизъм.
В момента обществените мрежи врят и кипят от полемиката дали Путин няма да се възползва от изпращането на войски и да наложи съветската доминация в Казахстан. В събота на конференция държавният секретар на Съединени американски щати Антъни Блинкън съобщи, че “един урок от най-новата история е, че когато руснаците дойдат у вас, от време на време е доста мъчно да ги накарате да си тръгнат ”. “Гласът на Америка ” прибавя към това обстоятелството, че част от военните, трансферирани в Казахстан, са взели участие в експанзията против Украйна.
Все отново ще се наложи Русия да пипа деликатно в голямата република, чиято неустойчивост слага на карти нейни основни геополитически ползи. Да оставим настрани дългата 7600 км граница сред двете републики, която не се охранява изключително добре, разяснява “Дойче веле ”. Достатъчно е да споменем ракетния полигон Капустин Яр (най-секретната съветска база), който частично се намира в Казахстан, единственият полигон в Байконур, откъдето Москва започва галактическите си задачи или присъединяване на съветски компании в добива на уран в страната.
След намесата на Русия с войски всички се питат до каква степен ще се разпростре нейната роля
Огромната взаимозависимост на Казахстан от газа се трансформира в спусъка, който изстреля първата гилза на кървавите протести в страната, парализирали я незабавно след Нова година.
Те започнаха с митинги на притежатели на коли в региона на Мангистау в югозападната част на Казахстан. Хората бяха възмутени от внезапното повишаване на цената на пропан-бутана, употребен като гориво за колите. От началото на 2022 година тя се подвигна двойно и това отпуши клапана на гнева.
В края на 2020 година в този район на Казахстан са регистрирани към 132 хиляди леки коли (3,4% от общия брой в страната). В Мангистауска област към 80% от колите употребяват полутечен нефтен газ като гориво, защото е по-евтин от бензина. Би Би Си напомня, че на голямата територия от 2, 7 млн. кв. км на Казахстан живеят едвам 19 млн. души - за локалните хора, които всеки ден преодоляват огромни дистанции, потреблението на коли е въпрос на битие и занаят. За заводите, които транспортират артикули, евтиният газ също е основен фактор.
Символично митингите започнаха в дребния град Жанаозен, където и през 2011 година имаше безредици, смазани от управляващите. Тогава на протест се подвигнаха представители на нефтогазовата промишленост, недоволни от ниските си заплати, макар че този край е доста богат на петрол и газ. В Жанаозен има огромен газопреработващ комплекс, само че размерите на синьото гориво не могат да задоволят потребностите на района, тъй като 90% от него са за експорт. Така съвсем целият придобит в Казахстан газ отива за преправка в Русия, откъдето се връща назад. Смята се, че от тази търговия фамилията на някогашния президент Нурсултан Назарбаев е спечелило несметни благосъстояния.
През 2020 година половината от общия експорт на артикули от Казахстан се е падал на суровия нефт - Щатски долар 23,7 милиарда от Щатски долар 47 милиарда Доставките на природен газ зад граница м. година възлизат на към 2,5 милиарда $. Освен това Казахстан е главен експортьор на медна руда, мед и артикули от нея (4,25 милиарда $ през 2020 г.), желязо и стомана (3,18 милиарда долара), уран (1,71 милиарда долара).
Доскоро горивата бяха субсидирани от страната и бяха доста евтини. През 2018 година обаче казахстанските управляващи взеха решение последователно да либерализират ценообразуването на пазара на полутечен газ, в това число и за бензиностанции за автогаз. От предходната година е ясно, че от 1 януари 2022 година втечненият газ ще се продава посредством тържища и все пак преходът към пазарно ценообразуване разгневи хората - литър пропан-бутан в региона на Мангистау нарастна от 60 на 120 тенге (от 10 на 20 рубли, или 0,28 долара).
Според МВФ дотациите за петролни артикули, в това число за бензин и дизел, в Казахстан през 2019 година са възлизали на съвсем 13 милиарда $, или 692 $ на глава от популацията. Това е 2,5 пъти повече, в сравнение с в разрастващите се стопански системи. Поради доста по-ниските по отношение на пазарните цени петролните компании губеха милиарди на вътрешния пазар и нямаха тласък за рационализация на оборудването.
Въпреки огромните естествени благосъстояния коронавирус рецесията отсрочи прехода към стопанска система с високи приходи за далечната 2030 година, демонстрират изследвания.
“Точно преди новогодишната нощ минималната заплата в Казахстан беше под Щатски долар 100 на месец - даже по-малко, в сравнение с в Кения или Пакистан ”, споделя Чарли Робъртсън, основен икономист в Renaissance Capital.
Според сп. “Форбс ” аргументите за протестите се натрупат от дълго време и са доста по-дълбоки от моментното нарастване на автомобилния газ. Те се коренят в голямото обществено разслоение, в несъответствието в развиването на районите, в неравномерното систематизиране на приходите от нефтогазовия бранш. Преди няколко години брутният вътрешен артикул на глава от популацията в Атирау, най-богатата агломерация в страната, е бил повече от 3 пъти над междинното за страната, до момента в който в най-бедния регион Туркестан се е равнявал на 33% от междинното. Пандемията още повече е изострила тези обществени разлики. На процедура покачването на цените е разрушило постсъветския публичен контракт сред властта и популацията, натрапен при едноличното 30-годишно ръководство на Нурсултан Назарбаев – преданост в подмяна на ниски цени и застраховане на базовите потребности. В момента в страната царува инфлация, а след цените на газа нарастват артикули от първа нужда.
Демографията също е значима част от социално-политическата картина. В Казахстан има относително младо население – междинната възраст е 30,7 година, което прави сюжета за “арабска пролет ” по-правдоподобен, считат политолози. Не е инцидентно, че почнал като стопански, протестът за броени дни се трансформира в политически с претенции за прогонване на досегашните елити. След като през 2019 година Назарбаев напусна президентския пост, мнозина са надяваха на промени. Вместо това страната пое негово протеже - някогашният ръководител на Народното събрание Касим-Жомарт Токаев. Една от първите му стъпки бе да засвидетелства верността си, преименувайки столицата Астана на Нур-Султан. За 3 година ръководство Токаев не организира нито една същинска промяна. Затова макар уволняването на държавното управление и обещанията, че цените на газа ще бъдат върнати на остарялото състояние за 6 месеца, казахите към този момент не имат вяра на обещания.
Има обаче и една по-прикрита страна на спора и тя е в битката на два политически клана, показва “Форбс ”. Съхраняването на позицията на Назарбаев във властта – той остана отпред на Съвета за сигурност, а фамилията му продължи да управлява всички финансови потоци - сковаваше дейностите на Токаев и неговите персонални политически упоритости. Затова и митингите съгласно някои политолози са се трансформирали в лакмус за това опълчване.
Така под претекст за избавяне на родината от хаоса и анархията президентът и екипът му за няколко дни прочистиха държавния уред от хората на Назарбаев, започвайки от разузнаването. Вечерта на 5 януари в оставка бе изпратен и самият експрезидент, а неговото място в Съвета за сигурност зае Токаев. Според “Форбс ”, откакто най-вероятно успее по силов метод да овладее обстановката, сегашният държавен глава ще циментира своя властнически модел.
Политическата рецесия обаче няма да е изцяло приключена, до момента в който той не се споразумее за преразпределението на икономическите и финансовите запаси със старейшините на трите огромни родовоплеменни общности в страната. Токаев към този момент няма надзор и доверие и в силите за сигурност, по тази причина се счита, че толкоз бързо е призовал руснаците на помощ.
Изпращайки в Казахстан десантчици в границите на Организацията на контракта за групова сигурност, които са показани за миротворчески сили, Русия има опция да ускори позициите си в Централна Азия като поръчител на сигурността. Това стана изключително настоящ проблем за някогашните републики от района след отдръпването на американците от Афганистан. Позициите на Москва в Казахстан обаче ще зависят значително от това дали тя няма да стартира да се меси във вътрешните работи на страната. Подобно вмешателство би могло да е много рисковано, като се има поради локалният шовинизъм.
В момента обществените мрежи врят и кипят от полемиката дали Путин няма да се възползва от изпращането на войски и да наложи съветската доминация в Казахстан. В събота на конференция държавният секретар на Съединени американски щати Антъни Блинкън съобщи, че “един урок от най-новата история е, че когато руснаците дойдат у вас, от време на време е доста мъчно да ги накарате да си тръгнат ”. “Гласът на Америка ” прибавя към това обстоятелството, че част от военните, трансферирани в Казахстан, са взели участие в експанзията против Украйна.
Все отново ще се наложи Русия да пипа деликатно в голямата република, чиято неустойчивост слага на карти нейни основни геополитически ползи. Да оставим настрани дългата 7600 км граница сред двете републики, която не се охранява изключително добре, разяснява “Дойче веле ”. Достатъчно е да споменем ракетния полигон Капустин Яр (най-секретната съветска база), който частично се намира в Казахстан, единственият полигон в Байконур, откъдето Москва започва галактическите си задачи или присъединяване на съветски компании в добива на уран в страната.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ